Хипохондрия

Хипохондрията, или както е по-правилно да се нарича – хипохондричното разстройство, е психично (соматоформно) разстройство, характеризирано с постоянен, неоправдан страх за собственото здраве. Към хипохондрията се отнасят фобийните състояния от различни видове болести. Страха от дадена болест е ирационален, обсебващ и засегнатите са в постоянна тревога. Те оглеждат телата си, търсейки симптомите на това заболяване и приемат всяка нередност, независимо колко незначителна e, като симптом на това заболяване. Мъчителният страх преминава за кратко след консултация с лекар или близък, от когото получават уверение, че са напълно здрави, след което страхът се завръща с убеждението, че заболяването е минало недиагностицирано и продължава да напредва. Хората страдащи от хипохондрия хранят съмнения в професионалната компетентност на лекарите. Те се откъсват от ежедневните си интереси и задължения, изгубват радостта от живота, апетита им намалява, появяват се безсъние и главоболие (симптоми на депресия) и те наистина започват да живеят с мисълта, че са тежко и неизлечимо болни.

Диагностициране

Според дефиницията на Световната здравна организация хипохондричното разстройство се определя като наличието на следните признаци:

– убеждение, траещо минимум шест месеца, в наличието на сериозни физически заболявания или убеждение в самовнушен недъг или физиологичен недостатък (дисморфофобия).

– смущения в ежедневните дейности на засегнатия, пречинени от убеждението в наличието на заболяване. Постоянен отказ от негова страна да приеме или повярва в уверенията на квалифицирани здравни работници за отсъствието на сериозно заболяване, освен за кратки периоди от максимум няколко седмици, непосредствено след преглед.

• липсата на основание да се постави диагноза „шизофрения“ или някое от разстройствата на настроението.
  
  Симптоми на хипохондрията

• Чести посещения при лекар – дори и при най-малките симптоми се отива на лекар, за да се търси заболяване.
• Избягване на лекари и болници – при някои хора се среща обратния симптом на това да ходят често на лекар. Те до толкова много се страхуват от болести и от това да бъдат диагностицирани със заболяване, че напълно избягват посещенията при лекар. Това състояние се нарича – синдром на бялата престилка.
• Постоянно говори за болести – темата за болести и заболявания се превръща в център на разговорите с приятели и познати.
• Прекомерна самодиагностика – когато се прочете или чуе за някаква болест, хипохондрикът си мисли, че и той е болен от тази болест. Постоянна проверка на кръвно налягане, сърдечен ритъм, постоянни изследвания на тялото за откриване на нещо необичайно.
• Избягване на хора, места или дейности – болният от хипохондрия отказва да ходи на училище, работа или обществени места поради тревожност от възможни заболявания.
• Търсене на болести в интернет – постоянно сърфиране в интернет за търсене на възможни болести и техните симптоми.
• Страх от симптоми – откриването и на най-малкия симптом се счита за сериозно заболяване. Например течащ нос, дребен обрив, леко подути лимфни възли или малка болка, може да се счита за сериозен здравословен проблем.
• Недоверие в лекарите – дори и след направен обстоен медицински преглед, който доказва отсъствието на медицинско заболяване, болния от хипохондрия продължава да търси причина за незначителните симптоми, които има.

Причини за хипохондрия

• Генетична предразположеност към тревожност и депресия
• Ранен опит – свръхпротективни, страхливи родители, които твърде много са се тревожели за здравето на детето
• Отключваща стресова ситуация – болест или смърт на близък човек, съществуващо сериозно заболяване
• Някои черти на характера се смятат за особено предразполагащи към хипохондрия – самокритичност, нарцисизъм, невротичност и затвореност.

 Лечение на хипохондрията

Предвид индивидуалността на засегнатия, използвам интегралност в терапията си – съвкупност от различни методи за лечение. Изграждането на взаимно доверие и стабилна връзка между пациента и психолог е от голямо значение за терапевтичния успех на лечението, особено в дългосрочен план. Това е много важно, тъй като хипохондричното разстройство е хроничносъстояние.

 Терапевтичен план:

1. Когнитивен анализ и осъзнаване на сценариите, които причиняват хипохондрията.
2. Когнитивно реструктуриране – замяна на зловредните сценарии с позитивни и адаптивни

Когнитивната поведенческа терапия е с доказана клинична ефективност. При нея терапевтът помага на засегнатия да вникне в собствения си проблем и да осъзнае безпочвеността на опасенията си, насочвайки мислите и емоциите си в позитивна, конструктивна насока. В процеса на терапия клиента се насърчава да се изправи директно срещу своите страхове – например, ако има ирационален страх, че е болен от „Множествена склероза“, да среща с хора, които наистина страдат от белестта. Също така да прави неща, които обикновено избягва на всяка цена. Първоначално това усилва тревожността, но в последствие тя намалява вследствие осъзнаването, че страха е ирационален.

3. Десензитизиране – визуално, поведенчески и вербално човекът се сблъсква със страховете си, умишлено говори за тях, като ги преекспонира до абсурд и пародия, поставяйки им нова рамка на възприятие (рефрейминг) – приемане, хумор, прошка, благодарност и т.н.
4. Хипнотерапия, водена релаксация и дихателни прийоми – чрез тях фиксацията в зловредните страхови сценарии се прекъсва и се установява във вътрешния център – Аз, източник на радостна самоувереност и спонтанна естественост.

Хипнозата, като метод за лечение на хипохондрията, позволява на определените внушения да стигат до подсъзнанието на засегнатия по-лесно и без да бъдат подлагани на критичен анализ на съзнателно ниво. Когато човек влезне в състояние на хипноза, се намалява съзнателната му бдителност.  Осъзнатото навлизане в по-дълбоките мозъчни честоти (алфа и тета), където обработването на информацията е както при съня – образно, метафорично, архетипно, ирационално, смесващо, преливащо се и приказно, преобразуващо и пластично. В такъв режим на работа разширената до по-широки области от личното несъзнавано свободна воля е в директен досег с механизмите на това несъзнавано, на ирационалните дълбинно-психични процеси.

5. Развиване на здрава вяра в себе си, в живота, доверие в другия.