Какво е зависимост?
Терминът “пристрастяване/зависимост” описва натрапчив акт, който причинява вреда на лицето и хората около него, над които човек вече няма контрол. Пример за това е човек, който непрекъснато пие без дори да има причина, независимо от факта, че той уврежда семейството и кариерата си. А един наркоман може дори да отрече, че има проблем и да твърди, че “просто се забавлява”.
Преди години определението за пристрастеност се е използвало само за вещества като алкохол, цигари и наркотици. Днес обаче, то се прилага и към поведенчески зависимости като секс, мобилни телефони, видео игри, пазаруване.
Пристрастяването е първостепенно, хронично заболяване, при което човек е принуден да подава на мозъка си постоянно веществото или действието, като награда. Това се отразява в индивидуалното преследване на наградата и/или облекчаването от употребата на вещества и други поведения. Характеризира се с нарушение на поведенческия контрол, непрестанно жадуване за дадената зависимост, липса на признание, че всичко това води до значителни проблеми с поведението и междуличностните взаимоотношения.
Зависимост и злоупотреба: Каква е разликата?
В Справочника за диагностичните критерии за психични разстройства (ДСН-IV-TР) няма определение за пристрастяване, а само за злоупотреба с вещества и лекарства, като никотин, хероин, марихуана, алкохол и др. Счита се, че съществува злоупотреба с вещества, когато в продължение на 12 месеца се наблюдава нарушение или дистрес, проявени с три (или повече) от следните показания :
1. Постоянно желание за приемане на веществото, като значително се повишава количествата от психоактивно вещество, за да се постигне желания ефект и в същото време се забелязва значително намаляване на ефекта с продължителната употреба на едно и също количество от веществото.
2. Абстиненция, при неприемането на веществото
3. Психоактивното вещество често се приема в по-големи дози и за по-дълъг период, отколкото е било първоначалното намерение.
4. Има постоянно желание и неуспешни опити да се намали или контролира употребата на психоактивното вещество.
5. Дълго време се прекарва в дейности, необходими за получаването на веществото. Например постоянно стоене в лекарските кабинети, до изписване на медикамента или шофиране на далече, за да си го набави.
6. Промяна или отказ от важни дейности, като ходене на работа/училище, хобита и т.н
7. Употребата на психоактивните вещества продължава, въпреки осъзнаването на проблема.
Това определение за злоупотреба може да се приложи и към поведение, не само към вещества. Злоупотребата с наркотици или злоупотребата с хазарт, по сходен начин вредят, както на злоупотребяващия, така и на близките му. Съществува обаче разлика между зависимостта и злоупотребата. Счита се, че зависимостта е следствие на злоупотреба, вредно използване на вещества или поведение. От медицинска гледна точка, зависимостта конкретно се отнася до физическо състояние, при което тялото се адаптира към приема на психоактивно вещество или поведение.
Ако дадено лице с наркотична зависимост спре да взима този медикамент изведнъж, това лице ще преживее предвидими и измерими симптоми, известни като синдром на отнемане (абстиненция).
Поведенческата пристрастеност и пристрастяването към вещества имат висока степен на съприкосновение, което предполага, че двете състояния могат да имат обща причина . Двете пристрастявания имат подобни механизми на действие в мозъка. Както злоупотребата с вещества, така и ангажирането с пристрастяване към поведението са насочени към системата за възнаграждения на мозъка и създават чувства на удоволствие.
Видове зависимости
Най–честите пристрастявания на хората са свързани с хазарт, алкохол, наркотици. Видовете пристрастяване варират от ежедневните наркотици като алкохол и кокаин до поведения като хазарт и кражба. Зависимостта е както психологическа, така и поведенческа. Поведенческите зависимости са тези, които не включват използването на психоактивни вещества. Пристрастяването се характеризира с жажда, принуда, страх, неспособност да се спре използването на лекарството или поведението.
Ето кратък списък на най-често срещаните поведенчески зависимости:
- Храна
- Секс и порнография
- Използване на компютър, мобилен телефон, интернет
- Видеоигри
- Работа
- Постоянно движение
- Духовност ( различава се от религиозната преданост)
- Търсене на болка
- Пазаруване
- Пиромания – желание за пожар
Симптоми и признаци на пристрастяването
Първият значителен признак на пристрастяване или злоупотреба е ефекта, който пристрастяването оказва върху ежедневния живот. Разликата между простото използване на наркотици/поведение и злоупотребата с тях, е вече сигнал за зависимост, която причинява забележими проблеми в живота на човека. Повечето зависими преминават през период, в който отричат пристрастяването си. Често, околните забелязват първи признаците за пристрастяване и се опитват да убедят зависимия да потърси помощ.
Друг симптом на пристрастяване е, когато човек има натрапчива нужда да приеме веществото, например алкохол. Докато повечето хора нямат нищо против, ако пропуснат вечерното малко питие, злоупотребяващия намира винаги повод да си го вземе.
Следващ признак е желанието да накара другите, да направят същото като него.
Много ясно се изразява отричане към пристрастяването и наличие на проблем, след което следва скриване на зависимостта и неуспех при опит за спирането й.
Лечение на зависимости
Пристрастяването се счита за психично заболяване и може да бъде третирано подобно на други психични заболявания с терапия, медикаменти и цялостна промяна в начина на живот.
Съществуват много видове помощ на пристрастяването, тъй като всеки човек е с различна индивидуалност и потребности. Хората могат също така да се нуждаят от различна продължителност на лечението, за да постигнат пълен контрол над зависимостта си.
Докато лечението на пристрастяването е изследвано предимно в областта на злоупотребата с вещества, много от същите терапии се използват и при поведенческите зависимости. Колкото и да са различни психологичните методи за лечение, всички те се фокусират върху промяната на погрешните вярвания, които поддържат пристрастеността.