Обратният ефект на родителския контрол (свръхконтрол)

1. Може ли родителската обич, проявена под форма на желание за тотален контрол, да вреди на детето?

Тази важна тема, засяга най-важното – децата ни. Тя е доста неглижирана или по-скоро тактично пренебрегвана, защото никой не иска да бъде наречен лош родител. В началото искам да обърна внимание на типовете родители и родителско поведение, което се проявяват в четири основни типа :

Авторитетен тип родители- Това са окуражаващите родители, без да снемат ограничения и наказания, те се стараят да има разбираемо за детето обяснение към тях, възпитават самостоятелно мислене у детето.

Авторитарен тип родители- това са ограничаващи, налагащи се, изискващи родители. Тяхното поведени се отличава с постоянна изискуемост, ограниченост на детето. Авторитарния родител отказва да приеме идеите на своите деца, ако те не се доближават или не съвпадат с неговите собствени.

Позволяващо- индиферентен тип родители- Това са родители характерни с незаинтересованост от живота, постъпките, преживяванията, мисленето на своите деца.

Позволяващо- прощаващ тип родители- Това са вглъбени в децата си родители, които губят своята идентичност и приемат тази на детето. Неговите проблеми са и техни.

Но да, родителският контрол в повечето случаи има обратен ефект и е причина за психични проблеми на потърпевшите. Всеки от нас си е задавал въпроса – Как да стана добър родител? Ако преди години специалистите по психология на развитието се занимават с влиянието на храненето, обличането и чистотата,кърменето, съвременните психолози се интересуваме от общия тон на взаимоотношенията между родители и дете. От деня на раждането, родителите полагат физически и психически грижи за детето си. Но модела на възпитание има драматично значение за развитието му. И въпреки, че никой не иска да бъде лош родител и да отглежда страдащо дете, възпитанието може да причини болка, отчаяние, несигурност, отчуждение, враждебност.

Свръх контрола отнема възможността на детето или вече порасналия човек да бъде себе си, да реализира себе си. Отнема му възможността да се развива. Неуверени хора, които се страхуват от всичко, което ги заобикаля, са жертва именно на свръхконтрол. Има голям ръст на подобен тип възпитание и това води до броя на деца, които се затрудняват да напуснат дома на родителите си и да започнат да живеят като възрастни. Това изследване също така показва, че тези хора имат неуспехи в работа си, в семейството си, защото имат една постоянна неувереност, заложена от контролиращия родител.

Най-често невъзможно високите очаквания, че детето трябва да бъде перфектно е тази изкривена родителска обич, която унищожава личността. Родителите перфекционалисти робуват на илюзията, че ако успеят да направят децата си идеални, семейството също ще е идеално и за пример. Те искат да живеят отново чрез децата си.

2. Какви са психическите последствия при детето или при вече порасналия човек, причинени от свръх контролиращия родител?

Първото най-видимо последствие е формиране на ниска самооценка. В течение на времето тя води до депресивност и тревожност, които могат да се задълбочат и нанесените скрити травми от свръхконтрола на родителите да станат разрушителни за личността. Всичко това поставят в риск емоционалноналната стабилност и възприятието за себе си на потърпевшия. Това води до нарушаване на способностите за успешно контролиране на емоциите и оказва дълготрайни последици върху психическото и физическото му здраве. Свръхконтролиращата майка, която се втурва да определя всичко в живота на детето си, му пречи да трупа познание. Така се стига, до липса на необходимите порции напрежение, които дават възможност човек да се справи с по-големите разочарования по-късно в живота си. Ако родителите кастрират това желание към самостоятелност, ще се оформи една подчинена и внушаема личност. Повечето майки се въртят непрекъснато около детето и проектират собствената си тревожност върху него. Така децата също стават тревожни и страхливи. Това поведение спрямо развиващата се личност може да причини последствия като озлобление, свръх амбиция, неосъзнато чувство за малоценност, подтискане на емоции, агресия, автоагресия и др. Израстнало с такъв тип поведение детето усеща чувство за неудовлетвореност и малоценност, безсилие да промени случващото се с него до момента в който добие самостоятелност. Или другия момент – когато децата рязко отхвърлят контрола и се впускат с главата надолу в живота. И в този случай именно поради неспособността си да се контролират сами и да решават проблеми, те са неуспешни и попадат в лапите на диструктивните действия – най-често зависимости.

– Травмата предизвиква море от срам и болка, които могат да провокират себенараняващо поведение, зависимости, хранителни разстройства, депресия, нарушена себеоценка, антисоциално поведение, нарушена социализация и др.

Все по-често ставаме свидетели на невротични, агресивни деца или такива, които имат ниско самочувствие. Или пък други, които демонстрират много висока самооценка, което създава конфликти в общуването им с останалите. Агресия, която не е само телесно нараняване, но и вербални атаки – обиди, подигравки, унижения към други деца. Най-честите причини за подобно поведение на подрастващите са в това, че родителите или много малко обръщат внимание на децата си, или ги натоварват с прекалено много очаквания и изисквания – записват ги във всякакви спортове и курсове, което води до опозиционно поведение. На такива деца не им се оставя да отреагират, да кажат – “Това няма да го направя…” “Не искам това….” Те са третирани като войници. И всичкият този свръхконтрол и това, че не се дава възможност на детето да се развива, става причина в него да се трупа негативна енергия, която води до изброените психични травми.

3. Къде е границата и разликата – взискателен родител в името на израстването и токсичен родител, който проектира собствените си страхове и желания, върху плановете за живот на детето си?

Взискателния родител е този, който подготвя детето за живота, без да му отнема възможността да го живее самостоятелно! Контролиращия родител е като паразит, който живее още един живот на гърба на детето си, отнемайки му възможността да прояви личността си.

Взискателната майката, е тази, която насърчава детето си, да развие най-добрите си страни, за да е подготвено да се справя в живота. Когато майката желае да даде възможност, за да изгради детето своята собствена идентичност, тя го оставя сам да поема рискове и му позволява да допуска грешки, но все пак присъства, ако то има нужда. Тя му помага да се изгради като уверен в себе си и в своите способности личност. А токсичната майка ограничава и потиска развитието чрез свръхконтрол и кара детето да се чувства непълноценен и безпомощен.

Причините за това токсично отношение не са в това, че родителите целенасочено осъкатяват живота и личността на детето си. Те са абсолютно убедени, че правят всичко за благото на детето си. Родителите доста често, неосъзнавано проектират върху децата си страховете и проблемите от собствения си живот. И тъй като те са формулирани като напътствия, порасналото дете много трудно осъзнава пагубната им сила. Думите от този род са под маската на загриженост и това пречи да се осъзнае реалното им послание. Такива деца като възрастни са с ниско самочувствие, фобии и страхове.

4. Какви могат да бъдат последици от занижения родителски контрол и трябва ли да се дава пълна свобода на децата.

Противно на всеобщото мнение, децата всъщност обичат да бъдат дисциплинирани, но само ако се прави с постоянство и любов. Ясното знание за това какви са правилата и какви ще са последствията, ако правилата бъдат нарушени, дава сигурност на детето. То може спокойно да се отдаде на игра и изследване на света, защото знае докъде се простират границите му. Тревожните деца, които съм виждала в кабинета си, са тези, които са били рядко или непоследователно дисциплинирани. Тези деца бягат из стаята, дразнят, държат се грубо, удрят, използват лоши думи или по всякакъв друг начин изпробват всички наоколо, за да намерят къде е границата. Те търсят някой друг, който да поеме отговорността вместо тях. Голямата власт е плашеща за малкото дете. След любовта, дисциплината е най-ценният дар, който можеш да дадеш на едно дете.

Да, като всичко в живота и родителството има две страни – едната, която коментирахме до този момент, а другата е тази. В практиката си, а и в личния си живот, съм наблюдавала родители, които търсейки извинение в прекалената си ангажираност с работа или лични проблеми, не дават минимума като внимание и контрол на децата си. Опирайки се на мисълта “Той/тя трябва да бъде самостоятелен“, те излизат от ролята си на подкрепящ и възпитаващ механизъм и се превръщат в донори на пари и материални облаги. Тогава децата не знаят, няма кой да ги научи на основните човешки постулати, че трябва да уважават, да ценят, да не са егоисти – и те се превръщат именно в това. Незаинтересованите и безчувствени майки са противоположни на майките, които с прекалените си грижи потискат децата си. Резултатът от двете крайности е сходен.

5. А защо те са такива – родителите, които искат да управляват изцяло живота на децата си. И как могат тези “затворници” на токсичния родител, да се спасят?

Има различни причини в диструктивните модели на възпитание на родителите. Някои носят наследствен модел от своето семейство, други искат да избягат от противоположното възпитание, което са получили, като залитат в другата крайност. Трети се обсебват от децата поради редица страхове, които са оставили неизлекувани. В някои случаи, родителите забелязват вредите, които нанасят и търсят помощ, което е правилното решение на този проблем. Както казах обаче, повечето не виждат проблем в това поведение. Те мислят единствено, че по този начин предпазват децата си. Често свърконтрола е израз на страха на родителя, от момента в който детето ще е вече пораснало и той ще се чувства ненужен. Това продължава да обвързва потърпевшия с родителския контрол.

Най-често, за да не се предприемат никакви мерки, срещу задушаващите родители е усещането за предателство от страна на детето. Това означава, че те продължават да поддържат този модел на поведение, защото се страхуват родителя да не помисли, че те вече не го обичат. Да не разчетат откъсването им, като краен бунт и да ги наранят. Затова остават с години роби на този контрол и се опитват, по-скоро с примирение да не ги провокират да бъдат още по-разочаровани и диспотични.

Всеки човек има нужда от родители, чиято връзка е основана на взаимно уважение, разбирателство и любов. Така че основната ни задача като родителите е да развиваме отношения на доверие помежду си и с нашите деца. Там, където се поддържа добра комуникация, където родителите и децата говорят за проблемите си, трудностите са по-малко.

Вероятно затова ние съветваме ако детето има наченки на проблемно поведение, което тревожи родителите, на първо място те да обърнат внимание на своето собствено поведение и отношение към живота, на своите чувства и емоции.

Малките деца рядко имат свои собствени проблеми, които да са талкова сериозни, че да рефлектират върху поведението им. Обикновено нетипичното за определена възраст поведение, депресивни състояния и резки промени в настроението би следвало да се приемат като сигнал, че е необходима спешна промяна в комуникацията с родителите.

Винаги е имало война между поколенията. Закостинелите родителски планове, могат да бъдат разчупени, за да не се превръща това във верижна катастрофа. Има достатъчно литература, правят се семинари, психолозите организираме групи за взаимопомощ, както за деца, така и за родители. Всеки може да разчупи зловредния модел, стига да пожелае.

От тук можете да видите цялото интервю (видео).